Когато село Маноя възниква като място за живеене, в него има не повече от 30 на брой къщи и това се случва в годините на седемнадесетото столетие. Пак от периода на турското робство датират сведенията за местност, в която има голям хан. В него отсядат предимно хора от балканския регион, а поляната пред хана е използвана по време на религиозните празници. Тогава хората се събират там с цел да се повеселят и да отбележат поредния празничен повод. Много рядко между българите и турците в селото възникват конфликти, свързани със земя и добитък. Като цяло тук не живеят турски фамилии, а само български и като основна причина се посочва липсата на река. Според една легенда, разпространявана от фамилията Пишманови, през една вечер в селото идват турци и търсят къща за нощуване. Отиват при кмета и го карат да заколи две кокошки – една за хората и една за кучето.
Докато турците се хранят, съпругата на кмета на Маноя трябва да разхожда цървулите им и да пее песни. Освен кокошките, стопаните трябвало да приготвят и две баници. Сравнително на редки интервали по тези места идват турци да ловуват в близките гори, но иначе тяхното присъствие тук изобщо не е осезаемо. В местността Кочил през 1834-та година българи нападат изоставен турски добитък и успяват да отвлекат много на брой овце – това е вероятно един от конфликтите за животни и земя, възниквали по тези места. От съседното село Гърците е родом един от най-прочутите и смели български войводи – Филип Тотю. Дори на сериозна възраст не се колебае да стане предводител на чета, но по-интересен е един друг епизод от живота му. В селото, кръстено на първия му жител дядо Маной, Филип Тотю има сестра. Решава да потърси убежище в нейния дом, защото бива подгонен от турците. Връх Минюх било друго предпочитано от войводата място за укритие, защото южният му склон целият е обрасъл с гъсти гористи растения. И макар че преследвачите успяват да заловят дядо Илия и поп Никола, двамата не издават местоположението на войводата. Говори се, че били измъчвани жестоко, с обърнати надолу глави.
Майстор Братила от град Трявна построява в Маноя през 1871-ва година православната църква, която и днес си остава една от основните културни забележителности. В храма се пази стар турски документ, свидетелстващ за съгласието на султана храмът да се построи. Иначе сред природните забележителности интерес представлява изворът с минерална вода. Той се намира на около три километра и половина в североизточна посока от селото, разположен близо до хотелски комплекс с името Бряста. Според официалните данни ученици от село Дебелец са инициатори на каптирането на извора – това се случва през 1928-ма година. Две години по-късно направеният воден анализ постановява, че изворът съдържа 18 минерали, съдържа и ценни свойства от гледна точка на медицината. В състояние е да лекува стомашни, жлъчни и бъбречни заболявания. През 60-те години на двадесети век се построява малък заслон за ловците и туристите, както и колиба за пазач, който да охранява чешмата през лятото. Тесен горски път води до извора, но е в лошо състояние и не се поддържа.
